Ще дойда в парка и ще повървим,

без да говорим и без да се уточняваме.

Ще вървя тихо, но ще дишам шумно.

Ще ти поискам огънче,

защото не мога да намеря своето.

Ще ти поискам и цигара,

защото ще си ги забравя.

Ще ти поискам и от времето,

което и без това си пропилял отдавна

и все се каниш да си го намериш.

Ще ти поискам и от болката,

от онази острата, която те боде отляво

когато се ровиш в миналото,

но никога не и признаваш че я има.

Ще ти поискам и от смисъла,

онзи заради който извървя пътя,

надявам се да си наясно с него,

защото нямаме време за губене.

В замяна ще ти дам носталгия,

по несъществуващ спомен,

за неслучила се целувка

и липсващо докосване.

А след това ще те обгърна,

ще те пленя като вещица,

ще получа онази целувка,

ще се отдам на докосването,

по врата, зад ухото, между косите ми,

където е събрана цялата ми чувственост,

ще се смаля, ще порасна, ще се загубя,

ще те загубя, ще те намеря, ще се разтворя…

И там сред дърветата в парка,

ще ти отдам от вещерската си сила,

за да можеш да понесеш спомена.

А след това,

ще изчезна завинаги.

Равносметката ти ще покаже,

че от кутията липсва една цигара.