(Представление в безброй действия, с малко антракти и неизвестни главни герои)

Музиката е написана.
Завесите - вдигнати.

Осветлението - подходящо.

Зрителите - очаровани.

Заповядайте, приятели...

Тази вечер ще ви покажа едно представление...

Една илюзия,

която ще ви възбуди мозъците.

Една история,

от която ще ви заболят душите,

ако решите да я преживеете.

Историята ми започва отдавна,

вече не помня времето,

но тогава един мъж и една жена,

случайно се срещнали,

влюбили се, люби ли се и

се унижощили.

След сто години пак се срещнали,

любили се, влюбили се и се овъглили.

След столетия пак се срещнали

и отново направили същото...

Всеки път когато се срещали,

намирали начин да се убият чрез любовта си.

Всеки път...

Когато се срещали....

Намирали начин да се окажат в Отвъдното.

Вероятно са се надявали,

на общ живот чрез смъртта.

Сигурно са си мислели,

че ако си отидат заедно,

ще преживяват във Вечността...

Какво са си мислели,

разказвачът не помни.

Историята е забравила,

причините и мотивите.

Но не за това е пиесата...

Срещнах ги...

Точно тези двамата...

След столетия за пореден път се бяха срещнали

и видях как се опитват да се убият.

Реших да им припомня,

в желанието си да им помогна,

но те се оказаха твърдоглави...

Обичам ги – тези двамата,

мъжът и жената които

винаги се срещат,

всякак се любят

и все успяват да се взривят.

Предупредих ги,

казах им Истината,

предложих им този път да се разминат,

за да не се унищожат взаимно.

Погледнаха ме,

кимнаха мило,

съгласиха се,

после се наведоха един към друг,

бавно се целунаха,

преплетоха тела

и се сляха....

Проникваха се,

убиваха се,

обичаха се,

разтваряха се,

вълнуваха се,

изпълваха се,

избухваха,

експлоадираха.

Взривиха се...

За пореден път ме измамиха.

Със фойерверки си отидоха,

и отново ме изпревариха...

Присмяха ми се

и за пореден път ми показаха,

че страстите предназначени за унищожение,

винаги те убиват,

защото в това е Смисълът ...

И би било безкрайно наивно,

да си мисля,

че мога да ги предпазя,

този път да запазят животът си.

Защото тази любов им бе кармата

и единствената причина,

поради която се бяха родили.

Да се срещат отново,

понеже Отвъдното им отказваше вечност,

да се изпепеляват отново,

докато не изчезнат.

Да преживеят пак любовта си,

на която цяла вечност не и достигна...

И отново, отново се срещаха,

докато се превъртаха слънца и луни,

защото не можеха да се наситят,

не можеха да се налюбят,

не можеха да се унищожат напълно.

Тази страст ги побърка,

и започнаха да се срещат във всяко столетие,

по няколко пъти поне...

За да имат хилядолетие по хилядолетие,

милиони пъти във които да се изпълват...

Но не успяха...



Милиарди пъти се срещаха,

и пак не им беше достатъчно.

Бяха приятели, врагове, любовници, палачи,

измъчвани, измъчващи, молещи и просещи,

даващи и взимащи, крадящи, щадящи,

крещящи, шептящи и молещи.

Деца, родители, братя, сестри,

безименни любовници, фатални любови,

проститутки, донжуановци, просяци, крале,

магьосници, вещици, диви, самодиви...

Бяха...



всичко бяха

и всичкото това в заедност го преживяха,

но пак не им бе достатъчно.

Във всеки от животите нещо им пречеше,

да се обичат внимателно...

Вероятно искате да знаете края на историята?

За съжаление, ще се наложи да ви я спестя.

И не защото не харесвам краят и,

а защото той още не е дошъл...

Познавам ги тези двамата...

Обичам ги тези двамата...

Във всеки един от животите си